Някои мислят, че вратовръзката е демоде. Истината е, че вратовръзката от самото си създаване е белег на елегантност и класа в мъжкото облекло.
Днес тя не е задължителна в ежедневието, но при всеки повод или желание да сме по-представителни, моментално върши работа.
Самият Оскар Уайлд е казал „Добре завързаната вратовръзка е първата сериозна крачка в живота“. Няма защо да не му се доверим. Днес момчетата слагат първата си вратовръзка обикновено на абитуриентския си бал. Това е моментът, след който те вече поемат към по-сериозния живот.
От кога вратовръзката е популярна?
Най-ранният вариант на вратовръзката е открит в мавзолея на китайския император Цин Шъхуанди. Той бил погребан 210 г. пр.н.е. Въпреки че китайският народ не е имал традицията да носи вратовръзки, то именно това са най-ранните намерени варианти на вратовръзката.
През 113 г. един от великите римски императори, Траян, издигнал мраморна колона в памет на триумфалната си победа над даките. 2500-те реалистични фигури на колоната носят не по-малко от три различни модела вратовръзки. Някои са по-къс вариант на съвременната вратовръзка; други – шал около врата, затъкнат в бронята; трети – кърпички, завързани на възел, напомнящи каубойските.
Няколко столетия след това (1600та година) вратовръзката е забелязана като украшение на хърватки полк по време на Австро-унгарската империя. Не след дълго модата се пренася и в Англия, където за кратко време вратовръзката се превръща в незаменим аксесоар на всеки джентълмен.
Вратовръзката приела по-проста и универсална форма през XIX век. Било прието тя да се увива само един път около врата и да се завързва на възел. По това време вратовръзките имали бели, сини, червени, жълти и зелени райета на черен фон. След Първата световна война черният фон бил заменен с по-живи цветове, които се считат за класически и до днес.
В продължение на векове вратовръзката е била под формата на шалче или просто „рахитична“ лентичка.
Съвременната вратовръзка съществува в сегашната си форма от 1924 година. Преди това те били скроявани по посока на рязане на плата и подложките им били от най-различни материи. Тази технология не била никак успешна, защото те бързо се късали и не стояли добре.
През 1924 год. Джеси Ленгсдорф от Ню Йорк, скроил плат за вратовръзки на верев под ъгъл от 45 градуса. Той разделил вратовръзката на три отделни части, които след това били зашивани. Джеси Ленгсдорф патентовал това нововъведение и след това го продал на целия свят.
Днес всички знаем, че вратовръзката се е видоизменила и е придобила много по-класен вид.
